ДИАБЕТ И ВОДА

Кажете на ендокринолога си, че нищо не знае за диабета, след като ви тъпче цял живот с инсулин.

Диабетът се характеризира с нарушения на всички видове метаболизъм, включително водно-солевия метаболизъм. Неуспехите в усвояването на глюкозата поради дефицит на инсулин водят до нейното натрупване в организма. Това води до загуба на течности и неутолима жажда.

Механизъм на възникване на диабет тип II (придобит, инсулинонезависим). Защо се нарича инсулинонезависим? Защото секретирането на инсулин е нужно да се предизвика чрез приема на лекарства. Как се „придобива“ захарен диабет? Основна роля оказват два фактора – обезводняването и прекаляването с приема на захари.

Сред многообразните функции на панкреаса в случая с диабета е нужно да откроим две от особено значение, а именно производството на бикарбонат (HCO₃^–) и на инсулин. Както е известно инсулина служи за вкарване на глюкозата, калия и аминокиселините в клетката, осигурявайки й по този начин енергия за митохондриите и градивни вещества за синтеза на клетъчни органели, ДНК, антитела и много други. Заедно с тях обаче в клетката прониква и вода т.е. секретирания от панкреаса инсулин в кръвта намалява водата в междуклетъчното (извънклетъчно) пространство. От друга страна панкреаса произвежда бикарбонат за да защити тънките черва от разяждащото действие на киселинния химус (смляното стомашно съдържимо) и солната киселина, които навлизат от стомаха през дванайсетопръстника. За производството на бикарбоната е нужна вода, както се вижда от следната химична реакция:

H₂0 + CO₂ ↔ H₂CO₃ (въглеродна киселина) ↔ HCO₃^– + H⁺

Водата за тази реакция се взема от междуклетъчното пространство в организма. Разбирате ли вече противоречието? От една страна инсулина ни е нужен за да не трупаме неусвоена глюкоза извън клетките, а от друга бикарбоната ни пази от саморазлагане на червата ни. Естествено превес в случая взема механизма за защита против разяждащото действие на киселината. Тънкостта в обяснението на тези два физиологични механизма е, че те никога не се случват заедно по едно и също време. В ход е или единия или другия и както казах производството на бикарбонат е с предимство. Извода, който трябва да си направим е, че при дехидратация (липса на достатъчно неосмотично свързана вода в организма) все по-рядко панкреаса секретира инсулин за сметка на бикарбоната, а това води до неусвояване на глюкозата, повишаване на кръвната захар и накрая до захарен диабет. Всяка доза инсулин приемана от диабетно болните влошава все повече и повече тяхното инсулин „независимо“ състояние, понеже функцията на панкреаса да секретира инсулин постепенно затихва не само поради дехидратацията, но и поради факта, че външния му прием „лъже“ организма, че той не е необходим за метаболитните процеси, като така само се задълбочава захарния диабет.

Недостатъчния прием на сол уврежда панкреаса. Прекаляването със захар също. При прекомерно натоварване на организма със захар се стига до резистентност на инсулиновите рецепторите по повърхността на клетъчната мембрана и / или до влошаване функцията на панкреаса да секретира инсулин. Последствията са ви известни – развива се диабет. 

Панкреаса обаче секретира и ензима трипсин. Какво прави този ензим?  Ролята на Витамин В₁₇ в борбата с туморите, но преди тялото да потърси резервите си от Витамин В₁₇, първа линия на защита срещу рака се явява именно трипсина. Раковите клетки (трофобластите) са отрицателно заредени по външната си клетъчна мембрана. Левкоцитите (белите кръвни телца), които са нашите верни стражи срещу патогените, имат задачата да обезвредят раковите клетки, но самите левкоцити също имат отрицателно заредена външна мембрана и по законите на физиката при срещата си с раковите клетки те се отблъскват взаимно.

Решаваща роля в преодоляването на тази електропотенциална бариера играе именно трипсина, който успява да разкъса мембраната на раковата клетка и така левкоцитите успяват да навлязат в нея и да я унищожат. За съжаление обаче рака на панкреаса е много разпространен. Ще се учудите и ще възкликнете, но как така, нали именно панкреаса секретира трипсин? Обяснението е, че трипсина се секретира от задстомашната жлеза в неактивна форма, а друг ензим го активира, когато той попадне в тънкото черво.

Извода отново е следния – захарите в количество по-голямо от 50 гр/ден водят до увреждане на панкреаса, а от там и до диабет, сърдечни проблеми и рак.